1-ви куплет:
И вълните ме заливат
покриват лицето ми със сълзите които биват
те заключени във дървена кутия на тавана
отражението е криво , и не мога да го хвана
То е сянка - гоня времето и вятъра
Сянка - избягала е куклата от театъра
потънала в океана , в който и рибите се давят
сетивата притъпени , спомените се забравят
„Те са малки насекоми, но поставени под лупа
и всяка една прашинка малка , може пак да ги затрупа
може всичко да се движи , но дървото е в земята
и всеки път се натъжава, когато капят листата „
В сивотата на деня си , вълната го задушава
а лицата са познати , но никой не го познава
осъзнава ,че се дави , със всяка следваща глътка
а лекарството му беше просто, една прегръдка…
1-ви припев:
А вълните го заливат
и много бавно , листата му си отиват
А вълните го заливат
знаеха къде се намира , но не отиват
А вълните го заливат
и много бавно, корените изгниват
А вълните го заливат
затворени във тази кутия не го откриват
2-ри куплет:
А то раздаваше от себе си
те късаха от клоните , сърцето и душата му
А то раздаваше от себе си
по тази пътека загуби се дори мечтата му
Начупена карфица, във устата му забита
рибата която беше във облаците открита
завита със мръсотията , в „наелоновият ден“
за да намериш тази риба , трябва да си като мен
Човекът който няма име – не ме питай за такова
а вълните ме заливат , не със вода а със отрова
Всеки ден е като вчера, а вчера като днес
утре няма да има значение – няма прогрес
И те децата ни зомбирани , в електронният век
а вълната много бавно залива всеки човек
Спират
Краката да се движат, ръцете ми да треперят
и забравен във кутията , очаквам да ме намерят
И не мога да дочакам, изправям се на скалата
рибата на която , бяха отрязани крилата
„Те“ са толкова наблизо , но и толкова далече
за това останах, и вълната ме повлече…
2-ри припев:
А вълните ме заливат
и много бавно , спомените измиват
А вълните ме заливат
не можейки да плувам – океани ме покриват
А вълните ме заливат
и много бавно , спомените изтриват
А вълните ме заливат
затворен в дървената кутия не ме откриват
3-ти куплет:
И може би непроменен
като рибата и самотното дърво съм наранен
от вълните в океана , които ни задушават
и от сивите хора във сивият ден не осъзнават
че всичко е една верига, в корените си изгнила
птицата която може да лети , но се е скрила
от вълните и морето , водата която грабва
най-добрите му приятели , във ръцете със братва
3-ти финален припев:
И много бавно , дървото падаше надолу без да осъзнава
И много бавно, бутаха го хората които не познава
И много бавно, то разбираше че вече не може да се изправи
И много бавно , забравено в морето дървото ще се удави ...