RapaNizze` - Вълните lyrics

1-ви куплет: И вълните ме заливат покриват лицето ми със сълзите които биват те заключени във дървена кутия на тавана отражението е криво , и не мога да го хвана То е сянка - гоня времето и вятъра Сянка - избягала е куклата от театъра потънала в океана , в който и рибите се давят сетивата притъпени , спомените се забравят „Те са малки насекоми, но поставени под лупа и всяка една прашинка малка , може пак да ги затрупа може всичко да се движи , но дървото е в земята и всеки път се натъжава, когато капят листата „ В сивотата на деня си , вълната го задушава а лицата са познати , но никой не го познава осъзнава ,че се дави , със всяка следваща глътка а лекарството му беше просто, една прегръдка… 1-ви припев: А вълните го заливат и много бавно , листата му си отиват А вълните го заливат знаеха къде се намира , но не отиват А вълните го заливат и много бавно, корените изгниват А вълните го заливат затворени във тази кутия не го откриват 2-ри куплет: А то раздаваше от себе си те късаха от клоните , сърцето и душата му А то раздаваше от себе си по тази пътека загуби се дори мечтата му Начупена карфица, във устата му забита рибата която беше във облаците открита завита със мръсотията , в „наелоновият ден“ за да намериш тази риба , трябва да си като мен Човекът който няма име – не ме питай за такова а вълните ме заливат , не със вода а със отрова Всеки ден е като вчера, а вчера като днес утре няма да има значение – няма прогрес И те децата ни зомбирани , в електронният век а вълната много бавно залива всеки човек Спират Краката да се движат, ръцете ми да треперят и забравен във кутията , очаквам да ме намерят И не мога да дочакам, изправям се на скалата рибата на която , бяха отрязани крилата „Те“ са толкова наблизо , но и толкова далече за това останах, и вълната ме повлече… 2-ри припев: А вълните ме заливат и много бавно , спомените измиват А вълните ме заливат не можейки да плувам – океани ме покриват А вълните ме заливат и много бавно , спомените изтриват А вълните ме заливат затворен в дървената кутия не ме откриват 3-ти куплет: И може би непроменен като рибата и самотното дърво съм наранен от вълните в океана , които ни задушават и от сивите хора във сивият ден не осъзнават че всичко е една верига, в корените си изгнила птицата която може да лети , но се е скрила от вълните и морето , водата която грабва най-добрите му приятели , във ръцете със братва 3-ти финален припев: И много бавно , дървото падаше надолу без да осъзнава И много бавно, бутаха го хората които не познава И много бавно, то разбираше че вече не може да се изправи И много бавно , забравено в морето дървото ще се удави ...