Борех се ...
Боря се с хауса...
1-ви куплет:
Вървя напреде в изгубената посока
със умората затъвайки в силата на потока
който влачи ме надолу, по стълбите в самотата
за да може очите да са бледи , не виждам искрата
във ръцете ми треперещи отровата се разтапя
и не можейки да плува тялото ми се потапя
По течението , губя влечението
защото много бавно убива ме лечението
което вижда алтернатива и със стената ме притиска
може би аз съм виновен , когато преценям риска
че го няма - мишката е затворена във капана
няма залък във устата , тялото е вече слама
на хартия в календарите , трудно минават дните
от проблемите и стреса , побелели са косите
вратите са заковани и никога не се отварят
спомените като въглени кожата ми изгарят
И убиват красотата като пясъчен часовник
застанал срещу вратата , най-самотният бунтовник
губи времето завързал за пушката си камбанка
плашейки със нея собствената си "гатанка" ...
Припев:
Болеста убива ме , тялото ми е сламка
Виждам светлината , но може би е примамка
Виждам красотата , но притисната във рамка
Сега изгубена в собствената гатанка
2-ри куплет:
Вървя напреде , а краката ми треперят
чакайки приятелите в миналото да намерят
живота ми на парчета във грешните колувози
споменът за красотата в доброто сега тормози
Даже моето семейство - те изгубили надежда
в тъмнината виждам сянката което ме отвежда
надалече във денят, във който дядо си замина
сърцето ми спря да бие виждам грозната картина
Но поставена във рамка , окачена на стената
и с надежда очакваш, някой да влезе през вратата
в тишината даже и мълчанието беше болка
спомените в главата сега прегъват се на ролка
С черна мантия покрита , нарисувана с въпроси
а децата върху тази картина , стъпваха боси
с уважение начупено , на хиляди парчета
а душата му остана между каменни "дървета"
Припев:
Болеста убива ме , тялото ми е сламка
Виждам светлината , но може би е примамка
Виждам красотата , но притисната във рамка
Сега изгубена в собствената гатанка
03.07.2012