Борех се ... Боря се с хауса... 1-ви куплет: Вървя напреде в изгубената посока със умората затъвайки в силата на потока който влачи ме надолу, по стълбите в самотата за да може очите да са бледи , не виждам искрата във ръцете ми треперещи отровата се разтапя и не можейки да плува тялото ми се потапя По течението , губя влечението защото много бавно убива ме лечението което вижда алтернатива и със стената ме притиска може би аз съм виновен , когато преценям риска че го няма - мишката е затворена във капана няма залък във устата , тялото е вече слама на хартия в календарите , трудно минават дните от проблемите и стреса , побелели са косите вратите са заковани и никога не се отварят спомените като въглени кожата ми изгарят И убиват красотата като пясъчен часовник застанал срещу вратата , най-самотният бунтовник губи времето завързал за пушката си камбанка плашейки със нея собствената си "гатанка" ... Припев: Болеста убива ме , тялото ми е сламка Виждам светлината , но може би е примамка Виждам красотата , но притисната във рамка Сега изгубена в собствената гатанка 2-ри куплет: Вървя напреде , а краката ми треперят чакайки приятелите в миналото да намерят живота ми на парчета във грешните колувози споменът за красотата в доброто сега тормози Даже моето семейство - те изгубили надежда в тъмнината виждам сянката което ме отвежда надалече във денят, във който дядо си замина сърцето ми спря да бие виждам грозната картина Но поставена във рамка , окачена на стената и с надежда очакваш, някой да влезе през вратата в тишината даже и мълчанието беше болка спомените в главата сега прегъват се на ролка С черна мантия покрита , нарисувана с въпроси а децата върху тази картина , стъпваха боси с уважение начупено , на хиляди парчета а душата му остана между каменни "дървета" Припев: Болеста убива ме , тялото ми е сламка Виждам светлината , но може би е примамка Виждам красотата , но притисната във рамка Сега изгубена в собствената гатанка 03.07.2012