[Verse 1: Qvkata DLG]
Ðелепа миÑъл главата ми кръÑтоÑва
да бъда първиÑ, който ще те докоÑва
но Ñлед малко иÑтината ме халоÑва
Явно нÑкой тайно ме анатемоÑва
Вратата към душата ти Ñ Ð³Ñ€ÐµÐ´Ð° залоÑтва
Да бъда безразличен нищо не ми коÑтва
И вÑъщноÑÑ‚ къв е ÑмиÑъла да те докоÑна
когато в мойте Ñънища Ñи крайно злоÑтна
ÐÑмам търпение в леглото да Ñе проÑна
Ñ Ð¿Ð¾Ñ€ÐµÐ´Ð½Ð° непозната в ÑÐ¿Ð°Ð»Ð½Ñ Ð¸Ð»Ð¸ гоÑтна
И като Ñъм Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ загорÑла поÑта
ще Ñи предÑтавÑм, че ти Ñи играеш Ñ Ð»Ð¾Ñта
И може тази Ñхема да изглежда проÑта
но за да Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð²Ñе Ñе Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ñ Ð´Ð¾Ñта
И ай' кажи ми, от фантазиÑта Ñи плоÑка
как да Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ð½Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ мила чернокоÑка
С преÑтрувките Ñи мога да ÑÐ¿ÐµÑ‡ÐµÐ»Ñ ÐžÑкар
УниверÑитета ми очаква нова вноÑка
Тръгвам към мацка без нито една обноÑка
и ÑмÑтам да Ñ Ð¾Ð¿ÑŠÐ½Ð° като рогозка
[Verse 2: Madmatic]
Ъ, тръгни Ñи вече пиÑна ми, за Бога
Крака Ñи режа, за да махна таз' окова
Диалога отдавна премина в монолога
Какво да Ð¿Ñ€Ð°Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтвам Ñе разчекнат като в йога
Върхът доÑтигнах Ñ Ñ‚ÐµÐ± надолу пуÑкам Ñе, не мога
И Ñ Ð½ÐµÑ‚ÑŠÑ€Ð¿ÐµÐ½Ð¸Ðµ очаквам Ñмата дълбока
Там в низината ще Ñе пуÑна по потока
но знам, че по-добра от теб не ще ми пие Ñока
-- имам зелено, тъмно и пъÑтроока
от които вÑе една ще ми попие шока
Живота бил разкрепоÑтена кучка жеÑтока
зат'ва ÑÑŠÑ Ð¼Ð¾Ð¹Ñ‚Ðµ ебем Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ негодна Ñтока
Кажи звъни ли телефона ти ÑÑŠÑ Ð¿ÐµÑен моÑ
или ноÑÑ‚Ð°Ð»Ð³Ð¸Ñ ÑƒÑещаш като Francis Goya
Твърде много вкарал Ñъм Ñе, чак изпуÑкам ÑтроÑ
Така ми казват, но пък вÑе навън Ñъм за пороÑ
След теб комфортен е заÑтоÑ
но щом раздвижих Ñе и бих отбоÑ
Вдигнах Ñе и уÑпÑÑ… да Ñе пренаÑтроÑ
да развивам не чужд ÑвÑÑ‚, а ÑвоÑ
[Outro]
Махай ги, махай ги, без