[Verse 1: Qvkata DLG] Ðелепа миÑъл главата ми кръÑтоÑва да бъда първиÑ, който ще те докоÑва но Ñлед малко иÑтината ме халоÑва Явно нÑкой тайно ме анатемоÑва Вратата към душата ти Ñ Ð³Ñ€ÐµÐ´Ð° залоÑтва Да бъда безразличен нищо не ми коÑтва И вÑъщноÑÑ‚ къв е ÑмиÑъла да те докоÑна когато в мойте Ñънища Ñи крайно злоÑтна ÐÑмам търпение в леглото да Ñе проÑна Ñ Ð¿Ð¾Ñ€ÐµÐ´Ð½Ð° непозната в ÑÐ¿Ð°Ð»Ð½Ñ Ð¸Ð»Ð¸ гоÑтна И като Ñъм Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ загорÑла поÑта ще Ñи предÑтавÑм, че ти Ñи играеш Ñ Ð»Ð¾Ñта И може тази Ñхема да изглежда проÑта но за да Ñ Ð½Ð°Ð¿Ñ€Ð°Ð²Ñ Ð²Ñе Ñе Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ñ Ð´Ð¾Ñта И ай' кажи ми, от фантазиÑта Ñи плоÑка как да Ð¸Ð·Ð³Ð¾Ð½Ñ Ñ‚Ð°Ð·Ð¸ мила чернокоÑка С преÑтрувките Ñи мога да ÑÐ¿ÐµÑ‡ÐµÐ»Ñ ÐžÑкар УниверÑитета ми очаква нова вноÑка Тръгвам към мацка без нито една обноÑка и ÑмÑтам да Ñ Ð¾Ð¿ÑŠÐ½Ð° като рогозка [Verse 2: Madmatic] Ъ, тръгни Ñи вече пиÑна ми, за Бога Крака Ñи режа, за да махна таз' окова Диалога отдавна премина в монолога Какво да Ð¿Ñ€Ð°Ñ Ñ‡ÑƒÐ²Ñтвам Ñе разчекнат като в йога Върхът доÑтигнах Ñ Ñ‚ÐµÐ± надолу пуÑкам Ñе, не мога И Ñ Ð½ÐµÑ‚ÑŠÑ€Ð¿ÐµÐ½Ð¸Ðµ очаквам Ñмата дълбока Там в низината ще Ñе пуÑна по потока но знам, че по-добра от теб не ще ми пие Ñока -- имам зелено, тъмно и пъÑтроока от които вÑе една ще ми попие шока Живота бил разкрепоÑтена кучка жеÑтока зат'ва ÑÑŠÑ Ð¼Ð¾Ð¹Ñ‚Ðµ ебем Ñ ÐºÐ°Ñ‚Ð¾ негодна Ñтока Кажи звъни ли телефона ти ÑÑŠÑ Ð¿ÐµÑен Ð¼Ð¾Ñ Ð¸Ð»Ð¸ ноÑÑ‚Ð°Ð»Ð³Ð¸Ñ ÑƒÑещаш като Francis Goya Твърде много вкарал Ñъм Ñе, чак изпуÑкам ÑÑ‚Ñ€Ð¾Ñ Ð¢Ð°ÐºÐ° ми казват, но пък вÑе навън Ñъм за Ð¿Ð¾Ñ€Ð¾Ñ Ð¡Ð»ÐµÐ´ теб комфортен е заÑÑ‚Ð¾Ñ Ð½Ð¾ щом раздвижих Ñе и бих Ð¾Ñ‚Ð±Ð¾Ñ Ð’Ð´Ð¸Ð³Ð½Ð°Ñ… Ñе и уÑпÑÑ… да Ñе пренаÑÑ‚Ñ€Ð¾Ñ Ð´Ð° развивам не чужд ÑвÑÑ‚, а ÑÐ²Ð¾Ñ [Outro] Махай ги, махай ги, без