Най-депресирания принц
без принцеса и без кралство...
[КУПЛЕТ 1]
Ейо, плюй си на петите, докато още имаш шансове
Аз оставам да си сърбам попарата от романсите
Питат ме защо съм депресиран - не знам въобще
Явно чистачката е изхвърлила антидепресантите
Не се оплаквам, а мисля че трябва
Ако ми влезеш в обувките, шти замиришат краката
Искам да сляза и спирам Земята в тоя куплет обречен
ела да ти покажа мойта шантава представа за петък вечер:
Ментални метежи в социалните мрежи
и ставам по-неприятен от очакваното
Поне това не ми е мерило;
ако ще и всичките да отидат на кино
аз оставам, щото
продължавам да го правя за Ивчо от 99-та
и преди съм казвал: ако някой случайно го хареса
значи е същия като мен
и по едно старо правило аз трябва да изчезна
за една по-оптимистична планета
Понякога чувствам, че съм подценяван
на такова ниво, че никой не ме отразява
Но ако тва бе причина да кажа "СТОП!" на рапа
принца доста отдавна
да се е превърнал в грозна жаба
Спирай тва преди да е прекалено късно
и аз не знам кво става нататък
но със сигурност е непрогледно тъмно -
краят е неизвестен
КУР за всички, развиващи си измислената сцена без мен
А до феновете: купувайте ми прашните албуми
че събирам за Макаров и някакви куршуми
В краен случай три метра въже
че вече смисълът от всичко наистина логично изчезна въобще...
Приемам този куплет за предсмъртна бележка
Поемам дозите след като свърша със текста
и последно се обръщам към Ганев:
направи всичко възможно
Chosz
безследно да бъде забравен...