Най-депресирания принц без принцеса и без кралство... [КУПЛЕТ 1] Ейо, плюй си на петите, докато още имаш шансове Аз оставам да си сърбам попарата от романсите Питат ме защо съм депресиран - не знам въобще Явно чистачката е изхвърлила антидепресантите Не се оплаквам, а мисля че трябва Ако ми влезеш в обувките, шти замиришат краката Искам да сляза и спирам Земята в тоя куплет обречен ела да ти покажа мойта шантава представа за петък вечер: Ментални метежи в социалните мрежи и ставам по-неприятен от очакваното Поне това не ми е мерило; ако ще и всичките да отидат на кино аз оставам, щото продължавам да го правя за Ивчо от 99-та и преди съм казвал: ако някой случайно го хареса значи е същия като мен и по едно старо правило аз трябва да изчезна за една по-оптимистична планета Понякога чувствам, че съм подценяван на такова ниво, че никой не ме отразява Но ако тва бе причина да кажа "СТОП!" на рапа принца доста отдавна да се е превърнал в грозна жаба Спирай тва преди да е прекалено късно и аз не знам кво става нататък но със сигурност е непрогледно тъмно - краят е неизвестен КУР за всички, развиващи си измислената сцена без мен А до феновете: купувайте ми прашните албуми че събирам за Макаров и някакви куршуми В краен случай три метра въже че вече смисълът от всичко наистина логично изчезна въобще... Приемам този куплет за предсмъртна бележка Поемам дозите след като свърша със текста и последно се обръщам към Ганев: направи всичко възможно Chosz безследно да бъде забравен...