Първи куплет RapaNizze` : Невидимото бях загубил за цяла година и докато се усетя във времето гласът ми изстина между контрастта на сивото парчета от ума ми всеки път се будя трудно за да започне деня ми че сега съм по-различен, вратовръзката ми стяга като падналия на бесеница , смъртта си отлага във последната си дума , мастилото да не свършва щом живота те прегърне , гръбнака ти да прекършва къса всяка твоя клетка , всички хромозоми човеците сме като насекоми , дишай въздуха вече е на таблетки а главите сме забучили във дигитални клетки щом убива ни живота през мързела да живееем във ръцете ни е силата готови да пилеем секундите са монети изгубени в мисълтта ми но сякаш те не са причина и повод за радостта ми Първи припев: Щом заставаш неподвижно във сянката ти енигма думите пречупват рамката и те събуждат Щом погледнеш към небето през нашата парадигма със времето ти злите мисли от тялото прокуждат Щом заставаш неподвижно сянката енигма думите пречупват рамката и те обръщат Щом погледнеш към лицето си с нашата парадигма ще усетиш мигновенно как хиляди те прегръщат Втори куплет Sp0Ke : Събуждам се - бачкам, заспивам - живея Обичам и мразя - сърцето си - нея Умът ми тайно от мен е във бандитска афера Аз гледам да оцелея, той гледа да определя решенията, които даже не зная, че имал съм да вземам заето момче, загледано във револвера почиствам спусъка, а той ми връща кат' по мене стреля но не съм ранен и т'ва не е божа повеля Аз правя хип-хоп, ти казваш, че не казвам нищо Аз казвам "хип-хоп", обидите приемам лично Измивам ръцете си след поредните няколко лева мръсни, кървиви пари, които ме разпределят във нишата на низшите... Виж ги тея като Менгеле плуват си с рибите - следва end Идеята е - да избягаш от проблем не ста'а Life's a b**h и баш 'гат не очакваш отмъщава Първи припев: Щом заставаш неподвижно във сянката ти енигма думите пречупват рамката и те събуждат Щом погледнеш към небето през нашата парадигма със времето ти злите мисли от тялото прокуждат Щом заставаш неподвижно сянката енигма думите пречупват рамката и те обръщат Щом погледнеш към лицето си с нашата парадигма ще усетиш мигновенно как хиляди те прегръщат Втори припев: Щом застанеш неподвижно сянката енигма думите разделят се на градивни частици а пък книгата отворена в нашата парадигма не усещащи мелодия отражения стотици Щом застанеш неподвижно сянката енигма думите разделят се на градивни частици а пък книгата отворена в нашата парадигма не усещащи мелодия тайни шизофреници