[Първи куплет ]
има ли стойност сълзата
родители сълзят за загубата на децата,а кифлите за падане на лака
и всеки иска да граби със пълни шепи
басма не цепи, малкото ум се крие в красиви дрехи
и всички мечтаят за кинти, но никой не хваща шанса
българският мъж показва мускули само на маса
философи правят революцията във чаша
буци селски чупят ханша и желаят да са в бранша
и завъртат се в кръг превъртат неусетно
щото навъртат се около шефското момче ефектно
възпитание, кои последен ще се събуди
образование, как да изкласят покрай други
на хляба искат мекото, във офиса банкета
и на работата лекото, жени да са на кмета
философията ясна е още от римско време
няма да бъдеш уважаван – поне докато си беден
[Припев]
вяра, воля не спирам да се боря
каквото и да става гледам нагоре
и във трудните моменти за помощ не се моля
само слабите не могат и разчитат на неволя
И колко дни и нощи, тревоги ме чакат още
Изгарят мечтите димящи като звездите нощем
Не съм галеник, на съдбата син доведен
Вървя по пътя си, светът е леден
[Втори куплет]
уморих се от дребните хора,те нямат умора
сипят ежедневна отрова, не заспиват от злоба
усмивките убиват ги, изпълват ги с тъга
нещастието радва ги, дава им крила
мазни изражения – като пакетче със пелети
етикети,превзети,напети,епитети
чиновници заклети,отдели пишат отчети
с помисли чисти като чистите брикети
млади момичета продават телата си (днес)
работят рапъри, разбирай със устата си (секс)
нокти фалшиви, маникюри, маниери
за човешката глупост не съществуват бариери
отказвам да избягам в този тъмен пасианс
ще продължавам да вярвам, идеалистът има шанс
затова живея, искам да се радвам, да пея
да следвам една идея, в България да успея!!!
[Припев]