[Verse 1: Sfonk]
Добре дошли, драги сакати с ланци златни рапета
разцепва стил с гадни извадки, като пирани хапем с куплета
как е, момчета - с рап от градски подземия наш е контитента
очаквайте сета, лека-полека с два тейка взривява контингента
как да не ебаваме шефа - хопа обрече за сметка на кеша
добре че разполагаме с неква схема: два лева и после двайсет шева
пф! Баси кефа щом чуеш този трак касапница
сцепен от хлапак със раница готов влак да драска на станцията
f**! Какъв факт, прекалено неприятен за твоята особа
тежко нападам с болната строфа, лесно отстранявам пошлата поза
а за простия момък с плоския мозък, дето търси просто изгода
съм доста ловък, стой си кротък, че да не започва пого-боя...
[Verse 2: K.O.Й.]
Не се чуди що пускаме мухи на рапъри, които са лайна по принцип
неадекватни рими - аудиторията е гладна, докъдето се ръка простира
рапа и Филип са Отца и Син от времената на тия мрачни дни
белязани в тетрадки от изпатили малчугани с гадни съдби
състояние нелечимо проявяващо се във това, което обичам
посланието е чест и честен пристъп на всяка следваща зловеща мисъл
гледам си влязъл във филма, пикльо - смятам, има грешка в скрипта
мс-та: пореден кът, правете път - кралят вече пристигна
общо-взето твоят капацитет е разделен на роби и пленници
доживот обречени във тия твои мозъчни клетки
"Какво е животът?" е въпрос за кенефа
мога да ти плесна един шамар с доза надежда
и предлога "тоя дано да се усети"...
[Autro: Sfonk and К.О.Й.]
Но той не се усети, но той не се усети
но той не се усети, копеле, той не се усети...
X2