[Verse 1]
В тоя странен свят е ташак, брат, нема кво да ти обяснявам
Дванайсти клас, дванайсе часова работна смяна...
Не го правя, щото искам, а защото се налага
На фона на иронията физиономията ми е засмяна
Недоспал на работа, фолиото е за смяна
не ми се занимава, но тва е квото трябва да направя
Скъсвам си задника, ама го скъсвам със кеф
На шефа си му казвам, че сам съм шеф
Някои чертаят амфет в четиристайния си апартамент
други ровят в казана за смет и се надяват да извадят късмет
Животът ми е филм със странен сюжет
но пък с минимален бюджет за един специален момент
който е най-важният фрагмент в нашия социален експеримент
но давай да караме напред с трака на малкия пубертет
Знаеш (ли) как е да направиш добро и да получиш лайна?
Развивай потенциал, бил той дори да рисуваш с къна
Кой би отказал доволна сума в евра?
"Парите не те правят щастлив"... Да, балък, с тях си купувам храна
За новодошлите рапета имам дружелюбна молба -
докато ми лапате, не говорете със пълна уста
[Chorus x2]
Живот ли бе да го опишеш? То па и то един живот -
ежедневие, което те превръща във робот
Да го опишеш не са ти нужни даже думи
щото именно това мълчание изгражда духа ни
[Verse 2]
Усещах душевна радост, въпреки цялата гадост
Кви чужди грешки? Учех се пакост след пакост
Родих се в най-горещия летен ден през месец август
Отдадох живота си на една мечта, която превърнах в реалност
Огромна благодарност на братята, подавали ръка
помагали в беда, въпреки цялата нищета
Нанасяйки щета по вражески тела се добрах до пиедестала
за който се гърчих до сега
И ето на - приятни последици
Старая се на теб да ти харесва как аз изразявам себе си
Кажи ми със мен ли си да придадем оттенъци
на сивите ремъци, задействайки процеса им
Не ме съди по опаковката, виж етикета ми
щот никой не чете дребния шрифт под редовете ми
Падне ли пердето ми, ще станете свидетели
на аудио прожекции със ментални ексцесии
Минимални корекции с два аргумента -
не искам фенове, искам ценители с адекватна преценка
Дали си swag или gangsta, слабо ме касае в момента
върти се старата лента, братлета, само да вметна -
надеждата не умира, дори когато е последна (дори, когато е последна)
[Chorus x2]
Живот ли бе да го опишеш? То па и то един живот -
ежедневие, което те превръща във робот
Да го опишеш не са ти нужни даже думи
щото именно това мълчание изгражда духа ни