Гледната ми точка е такава
до края ти малко остава
гърбът ти опрян е в стената
зле наклони се везната
видях те през чужди очи
и чух на какво си способен
вече за мен ти си никой
от завист и злоба ти си поробен
Не те искам в моя живот
гърба ти да видя мечтая
не ми дреме как ще се справяш
кой път ще хванеш не хая
Поредната кула от пясък
такъв ми изглеждаш сега
сриваш се с яростен трясък
пометен от чиста вълна
А аз ще остана пак тук
с добрите приятели верни
забравил за теб че те има
през всичките тези черни дни