гледам напоследък как се влачиш покрай нас
винаги имаш да кажеш нещо на висок глас,
потиснал в себе си студена омраза,
разнасяш пак лъжите си като зараза,
мислиш,че си най-велик,
само коментираш като истински критик,
всички са балъци и за теб са поза,
ходи си вкъщи за нова интернет доза.
всеки ден за теб е ад,
живей си сам в тази смрад,
можеш да храниш, но само знай
нямаш мотив да те чуя докрай.
писна ми само да чувам
колко от всичко разбираш,
всички останали хора
като боклуци третираш.
излез от този филм,
в който си се вкарал,
пред мен държиш се сякаш
си господ за шлифера хванал.
колко тъпаци като теб познавам,
смяташ, че съм длъжен да ти се обяснявам.
кой си ти да ми казваш кво да правя
шибан лицемер морални норми ми поставя.
знаем вече голяма си звезда,
навлязъл от малък в истинските неща,
няма от кой да бъдеш оценен,
за това те слушам как
се самоизтъкваш всеки божи ден.