Прашинките на мозъка ми падат като есенни листа
Покривам пода с липса на талант, губи се повърхността
Аз летя в облак пари
Непознати гари
подминавам приспан от мантрата на влаковете стари
Чувствам се пиян без да съм пил –
трезвен алкохолик преплувал Нил
във стомаха на нилския крокодил
Минавам граници сякаш съм имигрант, агент от частите на ИДИЛ
Спрете, казвам ви, спрете ме
преди да съм направил следващия “Hеllo”
Не знам къде ме водят нозете ми
в следващия миг може да Били Хлапетвам в ваш'то ухоо
Работя като робот, наемен – трудът е вреден
Спираш да повтаряш колко е hard живота ти
щот' виждаш, че съм повреден
за да намеря жена, на господ дал съм своето ребро
Извирам отдолу нагоре –
аз съм като Mr. Muscle, но без мускул, аз съм Tub.O.Flo
И понеже съм в кашон и той е мега просторен
рисувам голи модели на крадено платно...
но нищо не печеля
X factor-ът ми е с мен и двамата тънем в мизерия
и, за да си успял, се чудя къв е критерият
но няма да го разкрия и в таз триминутна серия
Тичам за себе си - свободата на Форест Гъмп
Не ща мирът ми да зависи от президент Доналд Тръмп
Изпивам чаша поредна вода чешмяна
и по рецепта сипвам сол в дълбока рана голяма
Какво се готви не зная, но приближавам му края
Вървя по фунийка от слънчоглед, докато стигна до долу
Спираловидно тяло – на дъното монета
Навеждам се да я взема – залепена от хлапета (д'еба)
После ми дирите респекта, респектът ше се печели
Няма да откъснете плода, без да сте го засели
Слепи и онемели, глухи за хората впрочем
Слушалки на ушите в бар със музика сложени
Кожени салони, колони за милиони
Клони в ръцете ми, дето пробиват скъпите брони
Пусни ми дрон да ме гони и спирай ме със кордони
В очите ми кървави сълзи за нечетените закони
Всеки казва „аз съм най-най”, вече няма „по-”
Аз пък казвам, че съм sp0Ke, но яздя кон, а ти седло
Викаш „Дий, конче”, друсаш със затворени очи
Не знаеш кой си, къде си и накъде вървиш
Светът ти е измислен
търсиш също като мен цел да си направиш смислен деня
но той изтекъл е във мисли бавни
Застанал на място пишеш с букви главни
вярвайки, че думите ни оставят следа