първи куплет RapaNizze` :
Денят ни вече преобърнат, отдавна загубил смисъла
за сянката в душите с отрова пребоядисала
пътеките с годините , в чудовища превръщат
човеците потребители , съзнателно поглъщат
манипулативното влияние , в кутия пясък
просто Нютонова люлка , без началният си тласък
по инерция създадена в изкуствено събуждане
да бяга със невроните , в клетките до възбуждане
на прехода , убивани от невидима компресия
добре дошъл във дните на фалшивата депресия
изтъкана от не човешкото поведение кликове
тялото атрофира съзнанието е в пликове
ръждясалите думи в мастилото на бунтовника
завъртат на обратно секундите на часовника
и нищо не се променя във мълчанието губите
това което искам е само да се събудите...
припев:
хиляди слънца умират във мълчание
Душите им изстинали във камъни превърнати
Времето отправя видимо послание
но никой не го чува , в тишината са обгърнати
хиляди слънца умират във мълчание
лъчите им загаснали в пътеките обърнати
Времето не събуди това съзнание
защото погледите от истината са извърнати
втори куплет Sp0Ke :
Пребити мисли, асансьорно бучене на празни писти
Мотористи-самоубийци пред детски ясли избистрих
Във съзнание изгубило приятели, но с нови в интернет листи забучили поглед аутисти в пикселни мъниста
Изгрях нощеска
слънцето не бе огряло още вашите души
Пробивах мрака бавно и там видях ви
такива квито сте и квито сте били предиии
Обичам България, слънцето ми разказа
Но в мрака му видях да бие циганин на видео
Тук няма равни – тук аз съм господаря
Налагаше омраза, за да мразим всички истиниии
- Обичам България - слънцето ми разказа
- Ще арестувам всички чужди – и милите, и другите
- Наречете ме предател, но сравнявам ви с „другите”
това което искам е само да се събудите...
припев:
хиляди слънца умират във мълчание
Душите им изстинали във камъни превърнати
Времето отправя видимо послание
но никой не го чува , в тишината са обгърнати
хиляди слънца умират във мълчание
лъчите им загаснали в пътеките обърнати
Времето не събуди това съзнание
защото погледите от истината са извърнати
трети куплет:
И вече слънцето е пожарът на душите ни
снимайки със телефона щом убиват пред учите ни
на улицата просто зрителите от новините ни
убийците превърнати във новите спасители
на времето изкуственият пример за подражание
объркани човеци , в налудничево държание
мембраните разкъсани , за зрелище гладуващи
пътеките са много но всички в една пътуващи
И моето съзнание бива тероризирано
Всеки път щом погледна вън от рамките на допустимото
Името на нещата описва ми само видимото
Сякаш сме еднакви, рисувани под индигото с шаблони
Изгубени във смесица от позор и пиянски купони
Смъртта желаем на хора след лош ден
псувните ни гонят и просто тежко ни
когато залезът ни хване, самотни на остров прокобен...