Първи куплет RapaNizze` :
Невидимото бях загубил за цяла година
и докато се усетя във времето гласът ми изстина
между контрастта на сивото парчета от ума ми
всеки път се будя трудно за да започне деня ми
че сега съм по-различен, вратовръзката ми стяга
като падналия на бесеница , смъртта си отлага
във последната си дума , мастилото да не свършва
щом живота те прегърне , гръбнака ти да прекършва
къса всяка твоя клетка , всички хромозоми
човеците сме като насекоми , дишай
въздуха вече е на таблетки
а главите сме забучили във дигитални клетки
щом убива ни живота през мързела да живееем
във ръцете ни е силата готови да пилеем
секундите са монети изгубени в мисълтта ми
но сякаш те не са причина и повод за радостта ми
Първи припев:
Щом заставаш неподвижно във сянката ти енигма
думите пречупват рамката и те събуждат
Щом погледнеш към небето през нашата парадигма
със времето ти злите мисли от тялото прокуждат
Щом заставаш неподвижно сянката енигма
думите пречупват рамката и те обръщат
Щом погледнеш към лицето си с нашата парадигма
ще усетиш мигновенно как хиляди те прегръщат
Втори куплет Sp0Ke :
Събуждам се - бачкам, заспивам - живея
Обичам и мразя - сърцето си - нея
Умът ми тайно от мен е във бандитска афера
Аз гледам да оцелея, той гледа да определя
решенията, които даже не зная, че имал съм да вземам
заето момче, загледано във револвера
почиствам спусъка, а той ми връща кат' по мене стреля
но не съм ранен и т'ва не е божа повеля
Аз правя хип-хоп, ти казваш, че не казвам нищо
Аз казвам "хип-хоп", обидите приемам лично
Измивам ръцете си след поредните няколко лева
мръсни, кървиви пари, които ме разпределят
във нишата на низшите... Виж ги тея
като Менгеле плуват си с рибите - следва end
Идеята е - да избягаш от проблем не ста'а
Life's a b**h и баш 'гат не очакваш отмъщава
Първи припев:
Щом заставаш неподвижно във сянката ти енигма
думите пречупват рамката и те събуждат
Щом погледнеш към небето през нашата парадигма
със времето ти злите мисли от тялото прокуждат
Щом заставаш неподвижно сянката енигма
думите пречупват рамката и те обръщат
Щом погледнеш към лицето си с нашата парадигма
ще усетиш мигновенно как хиляди те прегръщат
Втори припев:
Щом застанеш неподвижно сянката енигма
думите разделят се на градивни частици
а пък книгата отворена в нашата парадигма
не усещащи мелодия отражения стотици
Щом застанеш неподвижно сянката енигма
думите разделят се на градивни частици
а пък книгата отворена в нашата парадигма
не усещащи мелодия тайни шизофреници