[Intro]
Добре Ñи помиÑлете какво имате
щото нÑкои хора биха дали вÑичко да Ñа на ваше мÑÑто
ПовÑрвайте ми...
[Verse 1]
ДенÑÑ‚ беше първи юни, празник на детето
Разхождах Ñе във морÑката Ñ ÑƒÑмивка на лицето
Момчето ÑÑŠÑ, което бÑÑ… не Ñпираше да дрънка
и да мрънка, че не му Ñе бачка тука, а навънка
Изведнъж му Ñтана нещо Ñтранно, млъкна и оклюма
Ð¡Ñ‚Ð¾Ñ Ð¾ÐºÐ¾Ð»Ð¾ две минути без да каже дума
Леко трепереше, беше Ñупер притеÑнен, Ñ Ð³Ñ€ÑŠÐ± към мен
поÑле Ñе обърна Ñ Ð¿Ð¾Ð³Ð»ÐµÐ´ наÑълзен
Заговори, че баща му Ñлед един меÑец Ñе връща
и Ñ‚Ñхната къща вече нÑма да е Ñъщата
Разказа как, като малък, чеÑто Ñе е криел
от баща Ñи, който пиел и Ñ ÐºÐ¾Ð»Ð°Ð½Ð° Ñи го биел
Познавах го отдавна, но не бÑÑ… и подозирал
че нÑкой, нÑкога така го е третирал
Татко му морÑк, пътува от много млад
Седем меÑеца ÑпокойÑтвие, три меÑеца ад
ЦиганÑки шамари, дÑÑната му буза пари
Ð¡ÑŠÑ ÑŽÐ¼Ñ€ÑƒÐº като чук, къде ли ще Ñе Ñтовари?
Изливаше Ñи мъката, като че бÑÑ… поп
а аз разбрах, поÑтоÑÑ… и мълчах като гроб
Ðе знаех какво да кажа, глаÑÑŠÑ‚ ми беше в почивка
Ðа лицето ми, отдавна, вече нÑмаше уÑмивка
ГолÑм мъж беше, а ревеше като бебе
Радвай Ñе, че никога не Ñе е Ñлучвало на тебе
Домашно наÑилие във Ñтрашно изобилие
Бащата ритал майката и питал "Ð¡Ñ Ð±Ð¾Ð»Ð¸ ли, е?"
Държал Ñе ÑÑŠÑ Ñъпругата Ñи като ÑÑŠÑ Ñ€Ð¾Ð±Ð¸Ð½Ñ
ЗаврÑна домакинÑ, изтормозена и ÑинÑ
[Outro]
Тва е за Ñички лапета ,които мразÑÑ‚ родителите Ñи
щото не ги пуÑкат на диÑкотека или ги карат да учат повече
или им Ñе карат за нÑк'ви други глупоÑти
ОценÑвайте к'во имате, тъпачета...