ПЪРВИ УДАР
[Куплет 1]
Стилът ми представлява нещо средно между Necro и 2, но без Jo
добийте пълната представа..
От хляба ми корички сте
последната ми трезвена събота вечер
отсъства и от календарите на инките
Убивам nerd МС-та само щом реша да пиша
White slavery
Познай леля ти кво ми прави, докато и държа каиша –
нищо лошо
На ринга съм Али, на тепиха – Колов
т.е. батъл с мен ше знаеш боли
Правя ти на сол кариерата
като гол от центъра на Райс М'боли
Тавата ти е фаул
променяйки веднъж завинаги представите
за понятието "провал"
следователно се водиш „излишен“
Изчезнал безследно без да си бил шампион, като Боби Фишер
А песните ти смешни са
в тях има по-малко лирика отколкото във семплите на Гената...
(Евала поети, евала поетика!
Аа!)
[Куплет 2]
Скилът ми намерен е във бездна
Взривявам хексоген на Опълченска
че не ми се чака Сердика да седна и ви оставям по местата ви
Възкресявам Джако и го запознавам със децата ти...
във рапа ви съм нAй-добрия заедно с трима от Борово
на фрийстайл сме imba с пънчлайни в рима
колкото замръзнала вода излиза от ice машина
за една година плюс повече случайности и от тотото
Ивайло има 100х100, т.е. джип със такива гуми
A ти си без крака и ако мислиш
че си заслужил mic, брат в Чай Парк блей...
С горещи шпори на ботушите съм каубоя от Уайт Харт Лейн, уо!
Бюджета на „Хостел“ е главната причина
за това че банките фалираха
и не финансова, а ментална ви е кризата
след като с вас буквално е написана
нова глава от Испанската инквизиция
ВТОРИ УДАР
[Куплет 3]
Овладявам левитацията, хоризонтален е скока
преодолявам гравитацията и в обратна посока тръгвам
и човека става човек
Имах си красавица, но останах звяр
и продължих да убивам в записвалнята..
Живота ми оправя се - коварен факт в известен смисъл
щото който познава ме знае как съм зле орисан
за доскоро изживявани и все още незабравени
периоди вдъхновяващи среднощните анализи..
[Куплет 4]
Казват Бог е в сърцата ни, т.е. Бог е кръв
Ако господ е в децата ни, защо 1/7 зло е лъст?
Забравете предразсъдъците!
Дори и вяра не ни е нужна там закъдето тръгнали сме..
Паднали ангели с отрязани крайници
скрит в ад тих свят отразявам на страници
Очертавам си граници с безброй КПП-та
но прекрачвам ги само когато не съм способен да седна
[Куплет 5]
Сънувам нелогично... все едно съм в реалността
дори повече лишена от последователността
Химера за физици, философи
както и обикновени наивници, лаици откъм болки
Едните са идиоти, другите забравени константно
а ние за цялото пространство сме като звезди през телескопи
Ако цепнатината не се запълни навреме
превръща се в пропаст, способна да погълне и мен
Не отричам позитивното, оставям го на другите
и от камарата със плюсове извличам негативното
Болни сме от треска за злато
неспособни да различим основното човешко богатство
Живота е константен и природата във нас е
различни съдби, докато в гроба си не паднем..
орисани да чувстваме каквото ни попадне
е безсмислено да пишем мемоари с Аурора Диаманте
А що се отнася до истината – тя е безплатна...