ABSTACT - Екзистенциален прелом / Ekzistencialen prelom lyrics

Случвало ли ти се е да виждаш реалността като размит пейзаж, грозно прерисуван но на щастлив да се преструваш? Да си черна бездна – за страданието на планетата – резервоар? Да си изгнаник, молещ се пред олтар но и от него да си отритнат пораждайки апокалипсис заради негативната си аура? Да долавяш тъпи вибрации от остатъчен звук? Да си илюстрация на обърнати наобратно черни пулсации а те да са тези на собственото ти сърце в най-изолираната стая подобно на дискотека във вакуум? Превръщам това в ултиматум когато съм вътрешно мъртъв усвоявайки левиаторство над тяло духовно, посърнало и се връщам обратно към въпросителна фаза сякаш нова енигма на хоризонт се задава Бил ли си черен катран залепен за озонова сфера под форма на налеп нарушавайки фината й повърхност подобна на тази на опал? Дали си притежавал античен речников запас на разположение но граматична инфлация го е принизила до безценица? Вярвал ли си повече от хилядолетие в глобална заблуда като тезата на Птоломей опровергана като грешна - доказателство на Коперник Бил ли си дълго време граден като огромен ледник но за минути разтопен от внезапна лава? Дали ти се е повръщало от собственото ти съществуване при това без възможност да се освободиш от този обект? Може би не, но най-вероятно да! Бил ли си въздух в изолирана двуметрова, квадратна стая? Това не са риторични въпроси а аматьорска поетична форма сподели, както можеш ако изобщо имаш отговор...